Мастилените пътища –

тези, по които се движат буквите, думите, изреченията,

са винаги мъчни за преодоляване.

Пропадане, катерене, лутане

из необозначени второстепенни шосета.

И остри завои – без видимост.

Объркани посоки: уж си в слънчевия югозапад,

а от писалката изтичат капки със солен вкус.

...Мъглите вдишват всяка линия, очертание

и пейзажите изтъняват:

елегичните есени се затварят между два листопада
и добре, че е светлината им, за да се видят голите клони
с тук-там мокри до кости врабчета.

Пунктирите на снеговете очертават нова действителност:
изчистени силуети във въздух от трепкащи ледени кристалчета и перца.  
Сякаш пишат по вертикала –отгоре надолу, стихотворение.

А когато се удължи светлината,
буквите – същински пилигрими, тръгват на поклонение, следвайки я.

И зазвъняват мелодии на птици –

трубадури, които с поезия примамват в синия здрач любимата.

Затова периодът е различен –

по сиянието на тоновете ще го разпознаете.

А за да се усети истинската страст, трябва всяка хаста на буквата да излъчва жега.

За да се пръснат шевовете на следобеда.

И тогава дори и след една въздишка,

изписан лист може да изгори като птицата Феникс.

Но куплетът – ще изгрее.

Когато е време за четене.