Мракът пак се двоуми:

дали да не отстъпи мястото си

на синята мелодия на синигера,

или да я пусне в твоя сън,

за да остане още малко в къртичината.

Но звуците на разбудените треви

са по редовете на светлината.

И цветовете излитат –

същински птици,
копнеещи за свободата на небето.

А ти от своя изток –

вече разпукан от слънцето,

събери лъчите му

за чашата на здрача.

Ще стопли и моя запад.