Въздух – незатворен буркан.

А когато вятър го разплиска,

цветовете на октомври се разместват

и скулите на здрача се посипват с лунички.

Защото и полепналите петънца по дъното,
и шумките над улиците светват и изгасват:
сезонът си играе с боядисаните в охра крушки.
  

Октомври – и далечен листопад,

когато от земята той внезапно се издигна,
а после някой бавно го свали надолу:
за няколко минути – животът наобратно.

Оттатък този листопад – реална есен.

Но през стъклото някой пак с тъга ни гледа.
Кога ли ще обърне
                      подредения ни праведно                                                                                                                                         квартален космос.