Малкото паяче
унесено плете мрежите на залеза.
И мечтае, преди да заспи.

Като погледна насреща,
усещам, че точно тук,
където съм, спомените ми ги няма.
Времето е свободно –
ту избърза, ту се бави, ту спира.

Затова сега е вчера, а утре ще е днес.

През копринените нишки на паяжината
виждам пространството различно:
уж мога да го докосна, но е недостижимо –
завито от здрача в капсула.

Още малко...и ще съм хваната
аз и настъпващият мрак
в примамлива свилена примка.

Какъв е този доброволен плен:
за хълма, за дърветата, за ябълките,
удрящи нестройно по тревите.
И за тръпчивите упойващи мириси.

Хамакът на нощта.

Ето, и луната от облака изкача,
за да се плъзне по тънката нишка на въздуха,
да се залюлее в нашия ритъм –
леко, напевно, гальовно.

Заспи и ти в този свят, мили,
влез в него като в друга епоха –
по-щедра и от митологията.

И бълнувай
под суфльорството на щуреца
имена на богове, герои и предатели.

 Суфльорът на сънища, Лексикон, редактор Марин Бодаков.