Чакам светлината:
из въздуха проблясква бялата –
сребърни коремчета на риби.
После изгрява златната – стоте слънца на юли.
А когато дойде неудържимото зелено,
ще прелее небесното корито
като летен дъжд.

А как се издига нагоре
ореолът на виолетовия здрач –
свод, върху който кацат първите звезди.

Чакам луната,
за да събера в шепата си
сока от портокал – свещеният граал на нощта.

Докато мракът излезе от кожата си
и освободи място за синия час.
Едва тогава
ще се пръснат любовните атоми.
В новородената зора.

За да ги вдишаш.