В тази нощ мракът е с друга същност.

 Сякаш някой е разделил долната и горната граница.

 Отдалеко оранжът на шумата,

 трепка с тънка искряща линия.

 Странна нощ от два цвята – топъл и студен. 

 Опитвам се да я събера в едно изречение,

 като внимавам да не объркам

 сегашното с бъдещо време. 

 Не подценявам пунктуацията –

 знаци, които усилват смисъла,

 отделят контекста и изострят чувствата.

 Но напоследък, от суеверие,

 пропускам на финала точката

 За да продължи

 недоизказаното 

 И любовта,

 която прави живота грамотен