Мастилените пътища –

тези, по които се движат буквите, думите, изреченията,

са винаги мъчни за преодоляване.

Пропадане, катерене, дълги почивки, после лутане

из необозначени второстепенни шосета.

Остри завои – без видимост.

И объркани посоки: уж си в магическия югозапад,

а от писалката изтичат капки с черноморска пяна.

Мъглите вдишват всяко направление

и сезоните се разместват:

пейзажите на тъжните есени са затварят между входа и изхода.

И текстът – дълъг пътнически влак, влиза в тунела и изчезва в меката същност.

Ако оцелее, упоритият дъжд измива писаното

и релсите пробляскват като празни редове в сумрака.

Само октомврийският листопад може сложи поне златни точки, точки, точки.

Пунктирите на снеговете маркират по прозорците тесни вертикали.

Между тях се изписват стенописи от отдавна минали животи.

А твърдите перца на феврури.

скрибуцат по празните места и трепка понякога за кратко бял стих.

А когато се удължи светлината, буквите –

същински пилигрими, тръгват на поклонение,

следвайки цветовете, мирисите и вкусовете й.

И романтичните мелодии на птиците –

трубадури, примамващи в синия здрач любимата.

Затова и периодът е различен –

по сиянието на буквите и тоновете на нотите ще го познаете.

...За да усетиш страстта, трябва всяка клетка на буквата да излъчва жега.

Горещите думи пръскат по шевовете следобедите.

А ако духнеш лист –

той ще изгори като птицата Феникс.

Но ако има куплет – ще изгрее във въздуха.

Но когато светът е отворена книга.

И е време само за четене.