Тържествата. С годините те все повече се отдалечават,
остават звуците и вкуса на добрите думи.
И това ми стига. И не ми се празнува.

През нощта на 20 февруари, преди 0 часа,
в 11,50 ч., преди достата години, съм видяла белия свят.

Записали са ме в регистрите заранта на 21-ви.

Мракът е бил осветен от нетипичен за Бургас сняг.
Улиците на града са били затрупани от него –
дълбок, хрупкав, бляскав, мистичен.

Затова за мен той не е природно явление,
а знак, дошъл за да го видя.
Вероятно съм зърнала и мама в прозореца,
огряна от сиянието на трепкащите ледени перца пред стъклото.
.

От дете обичам снеговете и все ги чаках на плажа –
под упорития зимен дъжд, или в прегръдките на мъглата,
но ги преживявах единствено от екрана –
в други, чужди пейзажи.
.
Снеговете – въздишките на небето.

В моя февруари.