САЛВАТОРЕ КУАЗИМОДО

Копнеж по твойте светли длани
на огъня във полуздрача;
ухаеха на дъб и рози; и смърт.

Далечна зима.
Врабците търсеха просото
и се превръщаха на сняг.

И с думите бе тъй.
Проблесне слънце,
изгрее ореол на ангел,
а после пак мъгла, дърветата и ние,
превърнати на въздух в утринта.

Превод Драгомир Петров