Февруари –
магическият месец в римския календар.
Бил е дванайстият поред в годината,
когато тя е почвала на 1 март.

 Имало е периоди, когато февруари не е съществувал.

После е бил 23 дни, след това – 28-29.
От 154 г. пр. Хр., консулите започват да се избират на 1 януари
и оттогава е започвала Новата римска година.

 През 46 г. пр. Хр., Гай Юлий Цезар,
нарежда на александрийския математик Созиген
да направи поправки на календара и от лунен,
той става слънчев. Наречен е Юлиански,
с който и ние, българите, си служим до 1916 г.

 През 1582 г. по нареждане на папа Григорий XIII,
се прави корекция от 11 мин. и 10 сек. на година
и затова календарят започва да се нарича Грегориански.

 На латински февруари се нарича Febriarius.
(febria – празник на очищението*)

Това е времето, когато наблюдавам снеговете,
които в моя месец често прелитат през прозореца
и спират върху него, за да рисуват  
чудни стъклописи, със сцени от бъдещето.
 
Чувам шепота им и го разбирам без преводач.

Родила съм се в Бургас в странно бяла нощ –
на 20-ти февруари, в 23,50, когато вън е било с/нежно –
необикновено за града състояние.
 

Помня като дете, все гледах покрива насреща
и чаках свежинките да засветят по керемидите –
звездици сигурно от някой зимен Млечен път.

Затова вярвам, че снегът в моя живот
не е просто декор на сезона, а знак от съдбата.

Февруари.
С любовните снегове.
Любовният месец.

Моят февруари.

* Очищение - пречистване, катарзис