а заради това, че иде новатата година като спасително упование.
И заради онзи дъх на зима от комините, и заради облачета от пара на печени кестени по Графа, и заради мириса на сняг, който и в съня ми го усещам и даже чувам шепотите. А светлината му ме разбужда.
А как трепкат цветовете на елховите играчки по клоните на коледното дърво. Сякаш съчиняват пожелания за сбъдване.
От дете съм ги наблюдавала, пренареждала, за да създам мечтани изречения. И чак тогава къщата засиява като небесна галактика в някое квартално небе.
Празниците. Тържествено опаковани в ангелския пух на снежинките, или с копринените конци на дъжда.
Сезонът на копнежите.
Необяснимо свързан с декември.
И когато дойде, допирам ухото си до пейзажа, за да слушам онзи любовен вятър, който носи мелодии от твоите думи.
Празниците. Те са дом, намиращ се между крайния квартал на есента и постъпите на зимата. Те са хлябът на душата ми.
И тази година майка ми ще го омеси в райската си кухня. А когато познатият мирис слезе по въздуха, ще усетя присъствието й.
Декември, моят декември, е любов.