Постинг
26.10.2021 18:46 -
Петъкът без теб
От прозореца и днес чакам зората.
Гледам как изкачва етажите на двете сгради
и запълва празния въздух между тях.
Мракът изтънява и изгрелите цветове –
разсънени, освободени,
вече се протягат на воля в простора.
Обичайният градски смог и днес ги вдишва:
поема дълбоко ярките молекули
и полека-лека изгревът се смалява.
До края на следобеда,
когато здрачът потича в неочаквано синьо,
толкова синьо, сякаш вечерницата плаче.
В този петък – така елегичен.
По-стар и от първата сълза.
Няма коментари
