Сълзата.
Не искам да я изтрия:
като дъждовна капка,
нека чертае с нокътче стръмнина.

Наобратно: отдолу нагоре.

Защото бездната е нависоко – 
от сърцето до очите – върха на вълната.

Светлина в капсула.

А как ще звъни при падането:
бисер, ударен от вятъра в разтворена мида,
падаща звезда, която разделя мрака на две:
преди и след сълзата.

А следата й по вертикала – 
махалото на небето,
точно ще отмери часовете на нощта ни.