Постинг
07.08.2021 19:29 -
Елегия
Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до стръмнина.
Луната пада рязко вляво -
отмести времето отвъд.
Сега дори не остарявам.
Косите ми растат.
Дали наистина съм жива.
Наоколо – небе.
И мисля за смъртта наивно
като за битие.
Няма коментари