На Виолета Воева

 Вали над стария Бургас. Дъждът е пуснал котва тук

и вятърът със мокра рибена опашка плющи по черните стъкла.

Вали... Вали... Мъжете пият бял памид.

Моряшките жени плетат пътеки лунни.

В зори отново ще ги разплетат.

И пак далечната вълна ще се белее като мъжка риза.

И нищо няма да им кажат рибите,

защото морето е откраднало гласа им.

В нощта, върху изсъхналите пясъчни постели

ще тръпнат голите им бронзови тела.

И пак на свещ пътеки лунни ще плетат.

В зори ще ги разплитат.

Вали над стария Бургас. От седмица вали.

И чаканият кораб се завръща с пуста палуба.

И Одисей се смее : " Една вълна отнесе куфарите със подаръци"

А вечерта, тя ще оближе соленото по устните му сухи

и дългата целувка ще слади.

А във косите й, наместо брошка ще свети сребърна,

донесена от чуждите морета рибя люспа.