Под дългата светлина на лятото чета без очила
Следобедът е ярък и виждам всеки негов ъгъл
Дори на паяжината конеца, небрежно хвърлен нависоко

Един трамвай отива и се връща,
а после цяла нощ почива на обръщалото
За да потегли пак към изгрева,
по релсите – към миналото бъдеще

Под дългата светлина

През далекогледа светът изглежда по-различен:
кълбото прах прилича на гнездо,
напуснато от двойка птици търсещи дом в предградията на рая

Под дългата светлина на лятото и формите на сенките са други
Катерят се нагоре, за да стигнат края й
           Обичам
               И обичам дългата светлина на лятото
                                                                      Обичам


Из "Суфльорът на сънища"