И между залеза и мрака –
в двусмисления здрач, някой пали лампа,
а ние сантиментално вярваме,
че е отломка от минали луни.

Часовете на тъгата –
вече мушнати в левия ти джоб
(там преди се топлеше хладната ми от дъжда ръка).

А как се спъвахме безгрижно,
и в кости от треви, и в корпуси от листопади –
в онези дълги като сто години елегични часове.

Тогава
       дори не подозирахме,
                                     че тъгата е безсмъртна.

 Из новата ми книга - "Суфльорът на сънища", "Лексикон", която ще излезе за Панаира на книгата.