В такова време – на тъга и загуби,
и приближаващият облак е присъствие.

Когато капките излизат от контурите,
не падат сляпо по перата на чадърите:
избират нечия коса и плавно тръгват
към двете вдигнати дъги,
за да изтекат оттам – направо към обувките.
 
И светва въздухът около нежната й двойничка:
по-крехка от стена на римска чаша:
по́ истинска жена, но със дъждове облечена.

А вътре, зад трептящата обвивка,
ясно чувам,
           как някой плахо се разпява.