Любовта.
обича снега.
Защото по звука на хрупането на стъпките,
намира избраните.

Пейзажите тогава изглеждат ясни и прости.
Сякаш са запазени стенописи, сияещи с ореоли.
Грозните градски късове изглеждат като библейски храм,
а близкият парк – райска градина.

И въпреки студът, навън винаги стоят почитатели.
Те ще проверят, дали тази, или онази черта
в кварталното пространство, е на мястото си
и ако я няма, ще я довършат с шепа ледени прашинки.

В такава нощ, неизбежно снегът, извикан от някого,
ще излети от галактическия облак.
И ангелски перца ще накацат точно
по раменете на двамата посочени – 
криле за разпознаване.

А любовта ще завърти луната – 
тъмната й страна ще бъде за невярващите,
светлата – само за съмишленици.