В пролуката между два сезона всичко се променя:

разбужда се зеленото, отначало –

като тънка резеда, която хрупа под обувките,

после се налива с наситен плътен сок.

И всяка клетка поема дълбоко светлината от ранни слънца,

огряли и оттатък шева на хоризонта.

И така до залеза: избухнал въздух на точки и многоточия,

който тихо ще се прибере в тайното място на здрача.

 Мястото за срещи.

Чашите с вино отново припламват в разпалено червено.

А прозорецът – магичен син четириъгълник,

мракът ще го затвори в единайсет.

Двама отсъстващи от пейзажа –

в рижавия обръч на лампата.

А вън вятърът издухва цветчетата от дърветата

и ги пръска изкусно – същински фокусник,

който вади от шапката си искрите на сезона.

И по простора припламват трепкащи букви.

Може би изписват нашите имена.

И те ту се виждат, ту изчезват.

Изчезват.

Тайнопис.

Шифърът на пролетта.