Тържествата. С годините те все повече се отдалечават,
но остава вкуса на добрите думи за дълго.

През нощта на 20 февруари, в 11,50 ч.,
съм видяла белия свят.
Записали са ме в регистрите заранта на 21-ви.

 Мракът е бил осветен от нетипичен за Бургас сняг.
Улиците на града са били затрупани от него –
дълбок, хрупкав, бляскав, почти мистичен.
Затова за мен той не е природно явление,
а знак, дошъл точно тогава, когато съм отворила очи.
Вероятно съм видяла и мама в прозореца,
огряна от сиянието на трепкащите ледени звездици.

 От дете обичам снеговете и все ги чаках на брега,
но ги виждах само от екрана – в други чужди пейзажи.
.
Снеговете – въздишките на небето.
В моя февруари.