Ако наистина приближава Краят на света,
искам да те запомня.

Отново е февруари
и съм в онази студена стая –  
в средата на оцелял облак.
През прозореца: снежинките
чертаят пунктири по стръмнините надолу.

Земята още не ни е отминала.

Дълго ще остана в това небесно общежитие.
През решетката на висулките,
вече виждам как се ражда новото Сътворение:
от призрачния хаос, през ледниковия период,
до времената, когато пустините
се превръщат в райска градина.

Там те чакам.