Февруари –
магическият месец в римския календар.
Бил е дванайстият поред в годината,
когато тя е почвала на 1 март.

Имало е периоди, когато февруари не е съществувал.
После е бил 23 дни, след това – 28-29.
От 154 г. пр. Хр., консулите започват да се избират на 1 януари
и оттогава започва Новата римска година.

През 46 г. пр. Хр., Гай Юлий Цезар,
нарежда на александрийския математик Созиген
да направи поправки на календара и от лунен,
той става слънчев. Наречен е Юлиански,
с който и ние, българите, си служим до 1916 г.

През 1582 г. по нареждане на папа Григорий XIII,
се прави корекция от 11 мин. и 10 сек. на година
и затова календарят започва да се нарича Грегориански.

На латински февруари се нарича Febriarius.
(febria – празник на очищението*)

Това е времето, когато отварям прозорците на душата,
които обикновено преминават косо през стъклата,
а и някои от тях спират и люпитно надничат.
Чувам им шепота и го разбирам без преводач.

Обичам февруари, защото съм се родила
в необичайно за Бургас нощ,
на 20-ти, в 23,50, когато мракът е сияел
от неочакваните ледени звездици.

Помня като дете, все гледах навън
и чаках свежинките да засветят в тъмното,
като на празник.

Затова вярвам, че снегът в моя живот
не е просто декор на сезона, а съдбовен знак.

Февруари.
С любовните снегове.

Любовният месец.
В моя февруари.

* Очищение - пречистване, катарзис