Постинг
17.01.2021 14:12 -
Затворен град
Мъгли изпразват цветовете.
И всяка линия омеква и на капки се изтича:
като многоточие след листопада.
Из въздуха – перца за писане от късните глухарчета.
Но днес графитите са смътни букви със изгубен смисъл.
Изглежда краят им опира свода до младонагънатите височини –
с Еверести от мъгли, непокорени и от ангели.
А долу – строг, затворен град.
И може всеки мъж да бъди този, който чакаш,
защото виждаш само силует с познато уж палто и шал.
Къде е вятърът да хвърли ключ,
да превъртим езичето във катинара
и мъглите, приведени и тихи, да си тръгнат.
Няма коментари