Въздух – незатворен буркан.
А когато вятър го разплиска,
цветовете на октомври се разместват
и скулите на здрача се посипват с лунички.

 Защото и полепналите петънца по дъното,
и шумките над улиците светват и изгасват:
сезонът си играе с боядисани в охра крушки.

Октомври – и далечен листопад,
когато от земята той внезапно се издигна, 
а после някой бавно го свали надолу:
за няколко минути – животът наобратно.

Оттатък този листопад – реална есен.
Но през стъклото някой пак с тъга ни гледа.
Кога ли ще обърне
подредения ни уж праведно квартален космос.