Постинг
31.12.2020 18:40 -
Заради отсъствията
Къде е светлината, която вдишвам и мрака, който издишвам?
Ако можех да ги опитомя, щях да имам
и своя ден, и своята нощ.
Щях да запомня всеки кръг на зората – сияния от градините на рая
и непостоянните цветове на тъмнината –
заради ироничния режим на тока в ада.
Щях да събирам в сълза синьото, изтекло от следобедния здрач – до дъно.
Щях да откъсна една от закъснелите ябълки на декември –
дневни луни, за да ти свети нощем над листа.
Щях да превеждам скрибуцането на ледените перца по въздуха
от езика на снежинките.
А после на воля да се люшкам
над пролуката между двете години.
И да се чудя - в хамак ли съм,
или в прегръдка.
Ако имах своя ден
и своята нощ.
С теб.