Снегът е вече тук.

Следобедът, препълнен с него, просветва.

Светът се затваря между бели подвижни отвеси.

И влизаме в ново измерение.

Цепнатините на небето се пресищат със сняг.

Преддверието на здрача засиява.

Сега е най-дългият зимен ден.

Свободни сме като въздуха наоколо.

Стаята се намества в тихо ъгълче,

сред сребърните висящи градини.

По прозореца се редят снежинки, пера, лед.

Не се чува шепот, нито суетене.

Внезапно

от шкафа се търкулва райска ябълка.

В леглото.

Часът на любовта.