Усещате ли, че когато сте сами, вкъщи някой присъства?

Обикновено се случва в края на следобеда.

Влиза неусетно: въздухът потръпва, сякаш трепка с криле

и после полека премества цветовете на залеза в паяжината си.

Любовна люлка

Незапалената лампа наподобява призрачна луна,

под която стените се смаляват и остава видим само прагът.

И тогава навлиза здрачът с всичките си състояния –

от пурпур и изумрудено зелено, до дрезгаво сиво.

А ако навън пада сняг,

бялото проблясква със своите скрити цветове –

сребърни, сини, розови.

И точно в този час чувствам докосване.

Ангелът. Защо е тук?

Сигурно, за да постоим заедно

и да послушаме звуците на близкия космос.

Или самотата да разделим по равно.

Докато ъглите се напълнят с мрак.

И стаята стане нощ – в нощта.

До зората,

когато ще видим заедно хоризонта –

твоят и моят.