И пак ще свири вятърът по струните на закъснелите треви.
Изчезнал звук ще са мелодиите на щурците.
А здрачът ще разпръсне събираната дълго нежност с жест,
заради онези мигащи следи – от листи и луни по въздуха.

Не са сега светулки свалените преди звезди от теб.
А сянката на лятото отдавна мина правоъгълника на вратата.
След толкова отсъствия, останал ли е в отраженията на октомври,
отпечатък на любим анфас:
                                    през облака – спрял мрак в стъклото.