Мракът пак се двоуми:
дали  да не отстъпи мястото си
на синята мелодия на синигера,
или да я пусне в твоя сън,
за да остане още малко в къртичината си.

Но звуците на  разбудените вече треви 
са по редовете на светлината.
И цветовете под такта им излитат –
същински птици, копнеещи за свободата на небето.  

А ти от своя изток – изгревът,
хвани ги в рима.
А после здрачът – ще е римата,
с която ще довършиш стихотворението.