Мъгли изпразват цветовете.
И всяка линия омеква и на капки се изтича:
като многоточия след изречение и изречение за листопада.

Из въздуха – перца за писане от късните глухарчета.
Но днес, графитите са смътни букви и с изгубен смисъл.
И вероятно краят им опира свода до младонагънатите височини,
със Евереси от мъгли, непокорени даже и от ангели.

А долу – строг, затворен град.
И може всеки мъж да бъди този, който чакаш,
защото виждаш само силует с познато уж палто и шал.

Къде е вятърът да хвърли ключ,
за да превъртим езичето във катинара
и през портата – приведени и тихи,
мъглите доброволно да си тръгнат.