Само едно движение
и мракът изравнява  релефите на предметите.
По въздуха освободен,
се катерят силуети на птици и дървета.

Стените като съблечената преди минута рокля – падат. 
Таванът виси – закачалка, заедно с всички обещани небета.

Вятърът вече люшка облака над леглото:
люлка, вързана на звездите – за шапката и сянката ти.

Докато светлината на лампата издигне пак преградите.
И върне отново на мястото стаята.