Наоколо е само здрачът.
Морето свърши ли - небето
ще среже острата ни мачта.
И ще отплува битието.

А дъждовете пак се спускат
безпаметно. И без умора.
Как светят пясъци и люспи,
погледнати сега отгоре!

Най-нежният сезон започва.
Бургас в мъглата пак ще плува.
И винаги съм тук нарочно:

да мога да се натъгувам.