Постинг
17.08.2020 16:34 -
Вечните миражи
Пак тревите боледуват
по несбъднати течения.
Юли. Вятърът пладнува.
Дълго. И без угризение.
Сенките ни като риби
плуват в светлината вяло.
И не можем да отбием
маранята подивяла.
А небето – място празно,
оградило е пейзажа.
И слънчасали опасно
още вярваме в миражи.
"Зимно море", 1997
"Свободно поетическо общество"
Няма коментари
