из въздуха проблясква бялата –
сребърни коремчета на риби.
После изгрява златната – стоте слънца на юли.
А като дойде зелената, неизбежно ще прелее
от коритото на небето вместо летен дъжд.

А как се издига нагоре
ореолът на виолетовия здрач – свод,
върху който кацат звездите.

Чакам луната,
за да събера в шепата си до капка
сока от портокал – свещеният граал на нощта.

Докато мракът излезе от кожата си.
И освободи място за синия час.
Едва тогава
ще се пръснат любовните атоми.

В новородената зора.
За да ги вдишаш.