Стая на върха.
По стълбата нагоре – и към облаците.
Къс свободно пространство
между рая и ада.

Мъча се да приближа мирисите,
обвили мебелите като стара тапицерия.
И дъхът на забравените книги.
И онзи прашец от светлина,
разпръснат от някой Млечен път –
достатъчно, за да те виждам.
А как трепкаше той във въздуха –
ту утихваше, ту изригваше:
игра, за удължаване на отмереното време.
 

Всичко, което обичах, беше тук.

И сега сигурно по гънките
на забравения на стола шал
премигват прашинките –
паднали от небето звезди.

Под празния свод на капандурата.

 

"Свободни като въздуха", 2014
ИК "Ера"