вкъщи някой присъства?

Обикновено се случва в края на следобеда.

Влиза неусетно. Чувам движения,

ветрец повява от трепкане на пера.

Някой мести въздуха, за да го събере

в паяжината на залеза.

Любовна люлка

Незапалената лампа – призрачна луна.

И стените сменят цветовете:

от пурпур – до наситено зелено, после кобалтово

и дрезгаво синьо.

Магическа действителност

И точно в този час чувствам докосване.

Ангелът. Защо е тук?

Сигурно за да постоим.

Да слушаме заедно звуците на здрача.

Докато ъглите на стаята се напълнят с мрак.

И стаята стане нощ в нощта.

Докато зората освети хоризонта.

И твоят – също.

сп. „Факел”