Вятърът подивя. Разбърка пейзажа. 
Смени му местата. Короната на дървото отсреща
удря по земята, а дънерът му – опря свода.

Уличната лампа – люлка на светлината, 
сама се засилва – нагоре, надолу, нагоре – 
истинска втора луна до вечерницата.

По паважа – облаци от листа, дим, пера. 
Тичащата жена по улицата,
не стъпва по тях, а лети,
стиснала хвърчилото от прах. 

Птица в градското небе.