Изтъкани от светлина, стиховете на Violeta Voeva въздействат не само върху сетивото, но и върху вътрешното ни зрение, като пораждат мигновени асоциации с душевните припламвания и гаснения. Така поетичното остава не само във видимото, но и в невидимото, не само в пейзажното, но и в дълбинното – стремеж на всеки пишещ поезия. Изненадващи и очарователни са нейните кратки форми, несковани от правилата на никой жанр – малки открития на очите, но и на сърцето. Писал съм кратък отзив, пак тук, във Фейсбук, за предишната й книга „Свободни като въздуха“. „Отворен финал“ е още по-изчистена, още по-ненатрапчива и естествена в неочакваните си находки. И още по-цялостна като поетически стил и мислене на една талантлива поетеса. А защо „Отворен финал“? Може би защото такава е и поезията, такъв е и животът. Преди нас. И след нас.
Владимир Попов
ВИОЛЕТА ВОЕВА
ПЕРО
От върха на писеца
капе небе.
ПРАШИНКА
Нямам друго за тъгата
освен двата облака в очите ти
преди да станат дъжд.
ЗАРАДИ ТИШИНАТА
Какво да кажа още за нощта:
луната
червена точка вече сложи.
ПРЕДЗИМА
Последният слънчев лъч
се счупи в миглата ти.
В ЕДНА СЕКУНДА
Мигновено синьо
Между два облака
Небето се намества
ВРЪЗКИ
В молекулата на тъгата
атомите плачат на глас.
Без да се срамуват.
ЧУЖДЕНЦИ
Между преградите на нощта –
лампи и самоти в кутийки.
Градски нощи.
ОЩЕ
Свободата –
синоним на летенето.
ПРОЗОРЕЦ
Броя дъждовните капки по прозореца.
Звънтящи перли,
наредени върху прозрачно петолиние.
Само за колекционери на звуци.
Движещи се стъклени топчета.
През тях светът изглежда различно:
по хоризонтала – улични графити.
По вертикала – акварели,
които продължават и зад облаците.
Микроскопични планети
от близки и далечни съзвездия.
Сфери пълни със светлина.
Всяка – с аура.
Сълзи.
Просто сълзи.
Из „Отворен финал“. Изд. skalino 2018
Харесване
КоментарСподеляне
9Бистра Асенова, Петя Александрова и 7 дру
