Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2018 22:21 - "Факел"
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
От върха на писеца капе небе...

16.04.2018

Из "Отворен финал" на Виолета Воева

 

image

Иван Цанев:

„От върха на писеца капе небе“.
Това е поезията на Виолета Воева
– модерна, разпознаваема заради неочакваните и запомнящи се образи. Изчистена от излишни думи, без насилие върху редовете, тя е далеко от клишетата и познатите метафори.

Толкова различни цветове осветляват отвътре куплетите,
толкова мелодии – на славеи и щурци озвучават „часа на любовта“,
че книгата е истински „дом за птици“. А „скулптурите от слънце, изваяни върху Партеноните на сезона“, създават усещането
за рисунки на майстор.

„Отворен финал“, заради свободата – синоним на летенето.

 

 

Преди синия час

Цветовете на нощта отместват мрака в стаята.
Сиянието им повтаря
извивките
и всяка линия на вещите.
И даже шевовете на съблечените дрехи светят.

Цветовете на нощта в ключалката се вмъкват –
превъртват я като със ключ
и ни затварят в своето небе.
На масата до резенче луна,
изгряват две звезди от две галактики.

В зората
цветовете на нощта изтичат –
със сини капки по тънките спирали на въздишките.
 
За да се изгубят в точиците на зениците ти.

 

 

 

Life

Черта
пробива хоризонта
В пролуката – светулка

Пренася зрънце светлина

Състояния

Следобедът няма мярка за цветовете.
Сигурно мъртвите дават прошка
и затова земята не се съпротивлява.

 Кротко никнат нагоре
 скулптури от слънце,
 изваяни върху Партеноните на сезона.  
 И сенките им ги повторят.

 В удължено зелено.

 С тънък конец
 издишванията им се хващат за небето.
 Здрач – с хвърчила от звезди. 

 На една луна разстояние от теб.   

 


Тъгата расте:
дърво
на празното място.

Отляво.

 

Made in India

Потръпва шалът
П
eперуда пърха с криле

Преди да излети от коприната

 

For sale

Облак
мансарда в небето.

Дом за птици.

 

За теб

Сложно изречение.
Вместо запетаи
въздишки между думите.

 

Надпис за тъгата

 

Какво е миналото време:
следи по въздуха
в прозореца на всеки здрач.

И огънят от две разпалени луни      ­
в кристалните огледала на зимата.
И твоята елегия „На милата”,
написана със ситен почерк полегато
в полетата на снеговете.

Какво е миналото време: 
любовни думи
наизустени
от онзи древен надпис за тъгата. 

 

Sofia by night

Звезди валят
Нощта – на сини точки

Картина на Шагал

 

 

Упражнение по съвременен български език

 

 В тази нощ мракът е с друга същност

 Някой е очертал долната и горната граница

 Оранжът на шумата

 трепка с тънка искряща линия

 

 Странна нощ от два цвята – топъл и студен 

 Опитвам се да я събера в едно изречение

 като внимавам да не сбъркам

 сегашно време с бъдещето 

 

 Не подценявам пунктуацията:

 знаци, които усилват смисъла

 отделят контекста и изострят чувствата

 

 Но напоследък от суеверие

 пропускам на финала точката

 За да продължи  недоизказаното 

 

 И любовта

 която прави живота грамотен   

 

Мак

Разрешавам само на вятъра
да съблече роклята ми


 

Мираж

Трепка ризата
Между две щипки

На простора – светлината се люшка

 

Ще завали сняг
но дотогава,
вятърът ще повтаря
мелодията на листата в си минор.

Ще завали сняг, но дотогава,
снежинките ще са чужди ноти
в следващо петолиние.

Докато завали сняг,
всичко е малко за зимата.
И думите за теб са малко
 –  
едно единствено изречение.

Но виждам гърба на времето.
След него с друга музика
идат снеговете.

 

 

Ловец на сънища

От южния ъгъл на мрака
нощният славей с мамещ баритон
пак приканва сънища

За да ги изпее

Из новата книга на Виолета Воева „Отворен финал“,
издателство „
Scalino“, 2018 г.

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1710585
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол