16.04.2018
Из "Отворен финал" на Виолета Воева
Иван Цанев:
„От върха на писеца капе небе“.
Това е поезията на Виолета Воева – модерна, разпознаваема заради неочакваните и запомнящи се образи. Изчистена от излишни думи, без насилие върху редовете, тя е далеко от клишетата и познатите метафори.
Толкова различни цветове осветляват отвътре куплетите,
толкова мелодии – на славеи и щурци озвучават „часа на любовта“,
че книгата е истински „дом за птици“. А „скулптурите от слънце, изваяни върху Партеноните на сезона“, създават усещането за рисунки на майстор.
„Отворен финал“, заради свободата – синоним на летенето.
Преди синия час
Цветовете на нощта отместват мрака в стаята.
Сиянието им повтаря извивките
и всяка линия на вещите.
И даже шевовете на съблечените дрехи светят.
Цветовете на нощта в ключалката се вмъкват –
превъртват я като със ключ
и ни затварят в своето небе.
На масата до резенче луна,
изгряват две звезди от две галактики.
В зората
цветовете на нощта изтичат –
със сини капки по тънките спирали на въздишките.
За да се изгубят в точиците на зениците ти.
Life
Черта
пробива хоризонта
В пролуката – светулка
Пренася зрънце светлина
Състояния
Следобедът няма мярка за цветовете.
Сигурно мъртвите дават прошка
и затова земята не се съпротивлява.
Кротко никнат нагоре
скулптури от слънце,
изваяни върху Партеноните на сезона.
И сенките им ги повторят.
В удължено зелено.
С тънък конец
издишванията им се хващат за небето.
Здрач – с хвърчила от звезди.
На една луна разстояние от теб.
Тъгата расте:
дърво
на празното място.
Отляво.
Made in India
Потръпва шалът
Пeперуда пърха с криле
Преди да излети от коприната
For sale
Облак –
мансарда в небето.
Дом за птици.
За теб
Сложно изречение.
Вместо запетаи –
въздишки между думите.
Надпис за тъгата
Какво е миналото време:
следи по въздуха
в прозореца на всеки здрач.
И огънят от две разпалени луни
в кристалните огледала на зимата.
И твоята елегия „На милата”,
написана със ситен почерк полегато
в полетата на снеговете.
Какво е миналото време:
любовни думи –
наизустени
от онзи древен надпис за тъгата.
Sofia by night
Звезди валят
Нощта – на сини точки
Картина на Шагал
Упражнение по съвременен български език
В тази нощ мракът е с друга същност
Някой е очертал долната и горната граница
Оранжът на шумата
трепка с тънка искряща линия
Странна нощ от два цвята – топъл и студен
Опитвам се да я събера в едно изречение
като внимавам да не сбъркам
сегашно време с бъдещето
Не подценявам пунктуацията:
знаци, които усилват смисъла
отделят контекста и изострят чувствата
Но напоследък от суеверие
пропускам на финала точката
За да продължи недоизказаното
И любовта
която прави живота грамотен
Мак
Разрешавам само на вятъра
да съблече роклята ми
Мираж
Трепка ризата
Между две щипки
На простора – светлината се люшка
Ще завали сняг
но дотогава,
вятърът ще повтаря
мелодията на листата – в си минор.
Ще завали сняг, но дотогава,
снежинките ще са чужди ноти
в следващо петолиние.
Докато завали сняг,
всичко е малко за зимата.
И думите за теб са малко –
едно единствено изречение.
Но виждам гърба на времето.
След него – с друга музика
идат снеговете.
Ловец на сънища
От южния ъгъл на мрака
нощният славей с мамещ баритон
пак приканва сънища
За да ги изпее
Из новата книга на Виолета Воева „Отворен финал“,
издателство „Scalino“, 2018 г.