Стихове като малокалибрени куршуми 

"Отворен финал“, Виолета Воева, издателство Скалино 2018 

Текст Силвия Недкова

Светът така се е разбързал, че успяваме да зърнем само части от него, докато профучава покрай нас. И само талантливите успяват да го обяснят чрез фрагментите, до които получават свръхестествен достъп.

Поезията на Виолета Воева е точно това – свят като пъзел, сътворен от привидно несъвместими парченца, красиви в парадоксалността си.

Всъщност е много трудно да отличиш истинското от фалшивото сред купищата стъклени трошици в съвременната българска поезия. Фрагментарността от този тип стана  характеристика на почти цялата „бърза поезия“, която прелита пред очите ни във Фейсбук и другите социални мрежи. Човек лесно се лови на изкуствения проблясък, но често пропуска истинския диамант. Затова е изключително важно, че се появява книга като „Отворен финал“, в която поезията на краткостта е ритмично съчетана с по-обемни стихотворни форми. Така става ясно, че краткостта не е самоцел, не е реверанс пред модата, а ценност.

Метафорите на Воева са като малокалибрени куршуми от упор. Те нямат нужда от мизансцен, за да се разгърнат. Съдържат красотата в себе си, разгръщат се директно в съзнанието, изцяло изпълват формата. Сякаш стихът продължава и след края си – читателят сам дорисува образа на месечината, която е кошница за сънища. Влага много от себе си, за да разбере защо целувката е послание и предателство едновременно.

Това е поезия, която живее истинския си живот отвъд страниците, в ума и емоцията на този, който се докосва до нея. Същевременно е много лична и интимна, обърната навътре.

Това е нежна и пряма стихосбирка, дело на автор със собствено лице и стил.