Малкото паяче
унесено плете мрежите си.
И мечтае за нещо свое преди да заспи.

Като погледна насреща,
усещам, че точно тук,
където съм, нямам спомени.  
Времето – разбъркано от някого,
ще започне утре, за да продължи с вчера. 

През сребърните нишки на паяжината,
виждам пространството различно: 
уж мога да го докосна,
но опаковано в копринен пашкул,
е недостижимо.

Още малко и аз ще съм уловена,
заедно с настъпващия здрач
в примамливата свилена примка. 

Какъв е този доброволен плен:
а хълма, за дърветата, за ябълките,
удрящи нестройно тревите.
И за мирисите на сезона –
упойка за душата.

В хамака на залеза. 

И луната ще падне в него,
следвайки лъскавата нишка.
И ще се залюлее в нашия ритъм –
леко, напевно, гальовно.

Заспи и ти в този свят, мили,
като в друга епоха –
по-щедра и от митологията. 

И бълнувай свободно
имена на богове, герои и предатели. 

 Из "Свободни като въздуха", 2014