Имали ли сте усещането, че когато сте сами,
вкъщи някой присъства?
Обикновено се случва в края на следобеда.
Влиза неусетно – ветрец от трепкане на пера.
Тогава въздухът започва да се мести,
за да събере в паяжината си залеза.

Любовна люлка за двама

Незапалената лампа наподобява призрачна луна,
под която стените сменят багрите:
от пурпур – до наситено зелено,
после от дрезгаво синьо до кобалтово.
А ако навън вали сняг, бялото отваря всички свои
скрити в себе си цветове.

Мистичната действителност на февруари

И точно в този час чувствам докосване.
Ангелът. Защо е тук? Сигурно за да постоим заедно.
Да слушаме звуците на здрача.
Докато ъглите на стаята се напълнят с мрак.
И стаята стане нощ – в нощта.

Докато зората освети хоризонта.
И твоят.

Сп. „Факел“