Вятърът подивя. Разбърка пейзажа. 
Смени му даже местата. Короната на дървото
отсреща слезе на земята, а дънерът му опря свода.

Уличната лампа – люлка на светлината, 
сама се засилва – нагоре, нагоре –
втора луна до вечерницата.

По паважа – облаци от листа, пера, пушек.
И сякаш тичащата жена не стъпва по тях,
а излита, заедно с хвърчилото от прахоляк.

Птица в градското небе.