Февруари –
магическият месец в римския календар.
Бил е дванайстият поред в годината,
когато тя е почвала на 1 март –
времето на встъпване
на новите консули в длъжност.
Имало е периоди, когато февруари не е съществувал
После е бил само 23 дни, след това – 28 - 29.
От 154 г. пр. Хр., по чисто стратегически съображения,
консулите започват да се избират на 1 януари.

Оттогава на 1 януари започва Новата година на римляните

През 46 г. пр. Хр., Гай Юлий Цезар,
нарежда на александрийския математик Созиген
да направи поправки на календара и от лунен, той става слънчев.
Наречен е Юлиански, с който и ние, българите, си служим до 1916 г.
През 1582 г. по нареждане на папа Григорий XIII,
се прави корекция от 11 мин. и 10 сек. на година
и затова този календар се нарича Грегориански.

Февруари на латински се нарича Febriarius
по името febria – празник на очищението, на катарзиса.
Време да проветря душата, отваряйки прозорците й.

Обичам февруари, не само защото
в необичайно снежна за Бургас нощ, на 20-ти срещу 21-ви,
в 23,50, съм се родила. Помня като дете
как стоях на прозореца и се молех звездиците от лед
да осветят поне за малко нощта.

Затова вярвам, че снегът в моя живот
не е декор на сезона, а знак. Затова го и обичам

От години празнувам любовния ден на 12-ти,
не на 14-ти февруари, защото някога в една с/нежна нощ,
се яви моят Свети Валентин. Заваля тъй внезапно и силно,
че на улицата останахме само двамата –
в разтворената прегръдка на снега.
.
Любовен сняг. В моя февруари

* Очищение - пречистване, катарзис

PS Да не забравя, очаквам сега, в моя месец, да излезе от печат
третата ми книжка "Отворен финал", живот и здраве.