Явлението Синя луна е истинско чудо.
Назовава се така  преди хилядолетие. Фразата произлиза
от средновековния английски език и се използва, за да се разбере,
че появата й е извънредно небесно знамение.

Тази нощ луната е палач на мрака. Светлината й разряза пейзажа
и той вече не е дълбок и пълен с неочакваности,
 а видим и всичко в него – разпознаваемо.

Луната – обла, зряла, ослепителна.
Все още неотхапана, тя е същинска райска ябълка,
отгледана в небесната градина.

Не е подробност, или обикновен спътник.
Магически център, който привлича метеори, астероиди
 и водите на морета и океани. Има си свой живот.
Векове наред поети въздишат, съзерцавайки я
и в безсъниците си пишат елегии и балади.
А митичните й канали, хълмове, езера, тунели
са загадката за всички времена.

Тази нощ светлината й се рони на малки звездици,
които търсят свое място –
в нечии коси, върху шапка, шал или ревер.

Луната успя да събере нощта в ореола си.
И уличната котка под дървото насреща заспа
кротко в топлия рижав кръг.

Синята луна. Само тази нощ.
Стъпила на пръсти върху мрака, тя е мечтаният рай.

Погледни нагоре, мили,
не гледай само отражението й долу – в локвата.
В този заключен пръстен,точно под подметките ти,
е нашият познат стар ад.

Сп. "Факел"