Пейо Яворов
( роден на 13 януари / 1 януари стар стил, 1878 година)

Видения

Небе - куршумена безкрайност - отразено

през ледена кора в куршумени води.

Самотен коленичил на леда, смутено

през него гледам аз: ни слънце, ни звезди, -

ни ден, ни нощ, - безцветян здрач - мъгла. Безцветни,

край отражението мое сенки рой

минуват и не спират: сенки мимолетни,

залутани безцелно, жадни за покой.

Аз виждам своя образ там: изпод водите

държат подводни храсти в кървави бодли

челото изранено. Съскащи и зли,

през моите уста на хаоса змиите

подават сноп езици. Камък там лежи,

и камък остър на гърдите ми тежи.

Не съм аз там - не съм това - не съм!... Безцветни

край сянката ми шетат сенки рой,

залутани безцелно, жадни за покой...

Минуват сенки: в погледите мимолетни

и съжаление и уплах се чете.

Минуват, заминуват и не спират те.