Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2017 14:34 - Въздишки между думите
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове:
3



Петък. Светлината се разсънва. Прониква навътре –
сутрешна ласка за целия ден.

После се завъртва из стаята, за да си хареса ново място –
този път, ключето на чекмеджето, което внезапно става златно.

Тук, в бюрото си, пазя писмата на  стар мой приятел.
С него някога по най-старомодния начин си разменяхме мисли
по пощата.

 Не бях ги отваряла от години.
Текстовете си той разполагаше върху тесни бели страници,
ситно изписани.

Защо го правехме? Сигурно искахме поне за малко да усетим
заедно живота: сутрин да слушаме звуците на изгревите,

зимата – шепотите на снеговете, есента – да разгадаваме
по въздуха тайнописите на листопада.

Затова години наред получавах по този начин вести от него –

пощенски гълъби, преодолели небето между нас.
Не е за вярване, но от тъмния четириъгълник на кутията,
заедно с плика, често излиташе перо на птица.

Още помня вълнението при отварянето му.
Преди да прочета писмото, дълго държах в ръцете си листа.
Усещах грапавината на всяка буква и знак.

Сега светът е друг. Не пишем писма,
аз отварям рядко пощенската кутия. Не поглеждам нагоре,
защото не се надявам на новини по въздуха.

Отдавна съм подредила писмата в папка –
затворен ръкопис в чекмедже.
Книга, която никога няма да бъде издадена.

Сигурно заради всички наши въздишки,
които заместваха точките между изреченията.

Публикувано в Public Republic

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1184434
Постинги: 2009
Коментари: 1249
Гласове: 5870
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол