Градското врабче – безгрижно божие творение.
Съвсем незабележимо, но без него пейзажът никога няма да е завършен.
Живее във всички сезони. Малко и беззащитно, но всъщност -
жилаво и несломимо.  

Днес не се изплаши от студа. Кацна на голия клон отсреща и удържа резките движения на вятъра, които рошеха перцата му, разтваряха крилете, сигурно, за да го принудят да излети.  

Но то остана – на времето единствен очевидец.

Топла топка, паднала от небето. Ангелче, посивяло от софийския смог.
И от здрача, преди да заблести първият сняг.

Градското врабче – свободно божие творение. Беше избрало да остане вън – неговата обител. И я изпълни с живот.