Нощта наполовина е отвъд.

Като везни в покой унесени

се примиряват и живот, и смърт.

Светът – във равновесие.

И в паузата между две издишвания

ще спрат листа дори да падат.

И въздухът сега – излишен.

Дали не приближавам ада?

Измислих ли или реално

прекъсна обиколката земята!

Но времето се плъзва плавно

в извивката на циферблата.

А за безсмъртието ни се грижат

на уличните лампи светлините.

Виж, пешеходецът се движи